2 нояб. 2010 г., 21:23

Хлебарка

878 0 3

               Хлебарка                                                                               

    Ей сега от тука мина                            тази шибана гадина...                           Да я смачкам не успях                            много късно я видях...                                                                       
  Често съм я съжалявал                           и нахалството съм ù прощавал                     Пак спокойствието наруши                        за последно мършата сгреши...                                                                   Хлебарката живота си заложи                     нищо за смъртта не предположи                    Гледай как ще я размажа                         паразита злобно ще накажа                                                                       Да я дебна се реших                              всички дупки проверих                            Май засадата разбра                              кой ли път сега избра...?                                                                    
  Край - навреме я видях                            гадната хлебарка спрях                           Вече няма да ме притеснява                       нооо... гааадина друга се задава                       
         -intercontakt-

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иво Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...