Хляб и чесън,
(като на Тайна вечеря)
желязо и вино,
(като в пламтяща ковачница)
бяла риза,
подадена три пъти над огън -
наричам за добро.
Три бобени зърна,
(без черното)
наричниците три -
в живота ми орисан със любов...
Посрещам мъката,
изпращам шепот на трева
и хвърлям камък
зад гърба на самотата...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Василева Все права защищены
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Для наилучшего опыта используйте наше мобильное приложение. Установите его из Google Play.
