yotovava (Валентина Йотова)
2631 22218
31 янв. 2018 г., 00:10

Хляб от светлина 

  Поэзия » Философская
600 9 14

 

Когато вън почука непознат,

недей превърта клю̀ча си повторно.

Останало е малко в този свят

от вярата, надеждата и хората.

 

Текат ли в тебе мръсните води,

с които ще измиеш съвестта си?

До днес Спасителят не се роди,

а, да си Иуда, стана безопасно.

 

И някой – ако подаде ръка,

отчупи ли от сухия си залък,

стопила се е първата троха

от злото, във което си се давил.

 

На окъснелия ще дам подслон,

ще го нахраня с хляб и топла дума.

И той – дори да бъде много лош,

поне ще стане малко по-разумен.

 

Очи склопил ли е недоверчив,

насъне майка му ще го погали.

Наяве ще узнае – да си жив,

е благослов, не всекиму подаден.

 

В сълзичката му пламва добрина,

която – Божем, всекиму се дава.

А Бог след нас пилее светлина! –

която ни въздига – и спасява.

© Валентина Йотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??