Хляб от светлина
Когато вън почука непознат,
недей превърта клю̀ча си повторно.
Останало е малко в този свят
от вярата, надеждата и хората.
Текат ли в тебе мръсните води,
с които ще измиеш съвестта си?
До днес Спасителят не се роди,
а, да си Иуда, стана безопасно.
И някой – ако подаде ръка,
отчупи ли от сухия си залък,
стопила се е първата троха
от злото, във което си се давил.
На окъснелия ще дам подслон,
ще го нахраня с хляб и топла дума.
И той – дори да бъде много лош,
поне ще стане малко по-разумен.
Очи склопил ли е недоверчив,
насъне майка му ще го погали.
Наяве ще узнае – да си жив,
е благослов, не всекиму подаден.
В сълзичката му пламва добрина,
която – Божем, всекиму се дава.
А Бог след нас пилее светлина! –
която ни въздига – и спасява.
© Валентина Йотова All rights reserved.
