Хляб, пиано, есен

26 нояб. 2019 г., 22:47

Поэзия

358 3 5

Хляб, пиано, есен

Приятно е да чезнеш в полунощ,
а чувството да тръпне от капризи –
трепери и танцува тук брашно,
звездите ти довяват нови мисли.

Чудесно е да тънеш в самота,
когато от любов си се разпаднал
на късчета от златна тишина,
посипана от славей неотдавна.

Вълшебно е да чуваш чудеса,
когато си заплетен сред уюта,
невинна кукла с восъчна коса,
и музиката няма кой да чуе.

Вълшебно е, но кой е подредил
живота ти под жълти етикети?
И тъничките жилки е завил
преди да се роди като комета?

Една любов ти имаш като дар,
но трябва да се бориш да запомниш,
че някога ще бъдеш много стар
и вятър – две сълзи – ще ни отрони.

А мостът ни ще бъдат небеса,
от никого невиждани и чисти –
вселената ще бъде като сал
за нашите мечти на пианисти.

Дали ще чуеш мекия ми глас,
дали ще бъдеш топъл като спомен?
Дали пещта в сърцата е била?

Готови сме – за птици и за огън...

Свързани произведения

limeruna (Йоана)

2019-12-30T16:28:04+02:00

Mimoza20 (Мария Николова), благодаря! Музика, т.е. да стане песен, ли, или музика за фон?
vega666 (Младен Мисана), благодаря за подробния прочит!
brinne (Мариана Бусарова), много се радвам, че ти е харесало!
palenka (Пепи), благодаря за милите думи!
palenka (П Антонова)

2019-11-27T13:21:35+02:00

Много е хубаво!
Mimoza20 (Мария Николова)

2019-11-26T23:02:55+02:00

Харесах! Много впечатляващо предположение ! За двама, неразделни.Музика трябва за този стих!
vega666 (Младен Мисана)

2019-11-26T23:00:20+02:00

Хляб, пиано и есен. Три неща, без които чувствителната душа не може да съществува. Разбира се става дума за хляба на душата и за нейното пиано, на което тя свири в този живот.

"Дали пещта в сърцата е била?
Готови сме - за птици и за огън..."

Готови сме и тези птици са душите ни в полет, изгарящи в огъня на любовта. Иначе всичко остава един топъл спомен за мекотата на един скъп нам глас. Много ми хареса "мечти на пианисти", за които вселената е сал, на който те отплуват към водите на вечността! А мост са небесата - мост между земното и небесното, невиждани и чисти! Рано или късно земната любов редуцира влюбените до две отронени сълзи в шепата на виещия вятър...
Когато влюбените са разделени и сякаш любовта им се разпада, те остават "късчета от златна тишина", посипана от славей в пазвите на самотата. Без любовта сме само "кукли с восъчни коси", пропуснали раждането на живота като комета. Удивителен стих, Йоана - чистокръвна философска лирика!
Mimoza20 (Мария Николова)

2019-11-26T22:58:41+02:00

Много впечатляващо предположение! Харесах! За двама , неразделни, музика трябва да този стих!