Хляб, пиано, есен
Хляб, пиано, есен
Приятно е да чезнеш в полунощ,
а чувството да тръпне от капризи –
трепери и танцува тук брашно,
звездите ти довяват нови мисли.
Чудесно е да тънеш в самота,
когато от любов си се разпаднал
на късчета от златна тишина,
посипана от славей неотдавна.
Вълшебно е да чуваш чудеса,
когато си заплетен сред уюта,
невинна кукла с восъчна коса,
и музиката няма кой да чуе.
Вълшебно е, но кой е подредил
живота ти под жълти етикети?
И тъничките жилки е завил
преди да се роди като комета?
Една любов ти имаш като дар,
но трябва да се бориш да запомниш,
че някога ще бъдеш много стар
и вятър – две сълзи – ще ни отрони.
А мостът ни ще бъдат небеса,
от никого невиждани и чисти –
вселената ще бъде като сал
за нашите мечти на пианисти.
Дали ще чуеш мекия ми глас,
дали ще бъдеш топъл като спомен?
Дали пещта в сърцата е била?
Готови сме – за птици и за огън...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
