Хлъзгави са стълбите към храма,
а нозете вече не държат,
зная, Боже, зная, там Те няма...
Каканиже поп за кой ли път
думите, а в тях Те е отписал,
вярата си за парѝ продал,
нравът му е от оцет по-кисел,
нафората сякаш е от кал.
И да стигна, Боже, чак до горе,
и да чуя вялото: "Амин"!
Тежко ми е сред гмежта от хора,
да съзра едничкия Ти син. ...