Хлъзгави са стълбите към храма
Хлъзгави са стълбите към храма,
а нозете вече не държат,
зная, Боже, зная, там Те няма...
Каканиже поп за кой ли път
думите, а в тях Те е отписал,
вярата си за парѝ продал,
нравът му е от оцет по-кисел,
нафората сякаш е от кал.
И да стигна, Боже, чак до горе,
и да чуя вялото: "Амин"!
Тежко ми е сред гмежта от хора,
да съзра едничкия Ти син.
Молят се и кръстят... Лицемерна,
жаждаща за плът и злато сган,
мене – хром пред храма ако мернат,
ще съм и от куче по-презрян.
Тръгвам си, към къщи ще се тътря,
в сенчиците ще вървя, на хлад...
Зная, Боже – ти ме чакаш вътре,
в моята къщурка и богат
аз съм, че опазих си душата
чиста... В болно тяло – само тлен...
Вярата ми чиста е и свята!
Сядай, Боже, и вечеряй с мен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
