Хора

18 янв. 2024 г., 16:53

Поэзия » Философская, Гражданская

340 0 2

Хора бяха, чувах ги –

нищожества, обвити в скръб.

Невидими, усещах ги –

никога не падаха по гръб.

Отчуждение ги тласкаше

и пиеше сакати умове.

Съмнението властваше,

заченало ненужни страхове.

И падаха, но се крепяха,

един друг си протягаха ръка.

Все бягаха и се продаваха,

узверели, се тласкаха в калта.

Инстинкти кръвожадни

на животни ретроградни –

диви, злобоядни –

потискащи съблазни!

02.06.2009