Хора

18.01.2024 г., 16:53 ч.

Поезия » Философска, Гражданска

339 0 2

Хора бяха, чувах ги –

нищожества, обвити в скръб.

Невидими, усещах ги –

никога не падаха по гръб.

Отчуждение ги тласкаше

и пиеше сакати умове.

Съмнението властваше,

заченало ненужни страхове.

И падаха, но се крепяха,

един друг си протягаха ръка.

Все бягаха и се продаваха,

узверели, се тласкаха в калта.

Инстинкти кръвожадни

на животни ретроградни –

диви, злобоядни –

потискащи съблазни!

02.06.2009

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.