Хора
Хора бяха, чувах ги –
нищожества, обвити в скръб.
Невидими, усещах ги –
никога не падаха по гръб.
Отчуждение ги тласкаше
и пиеше сакати умове.
Съмнението властваше,
заченало ненужни страхове.
И падаха, но се крепяха,
един друг си протягаха ръка.
Все бягаха и се продаваха,
узверели, се тласкаха в калта.
Инстинкти кръвожадни
на животни ретроградни –
диви, злобоядни –
потискащи съблазни!
02.06.2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Стоянов Всички права запазени
