Хоризонти

16 янв. 2024 г., 16:09

Поэзия » Любовная, Пейзажная

142 2 8

Какво от туй, че дъжд вали.

Какво от туй, че небето плаче.

Какво, че душата ме боли?

И светът е жесток и мрачен...

Ще дойдат пак светли дни;

ще застелят тихи пространства.

Когато никой няма да измени.

Повярвай! Душите ще странстват...

Там, небето ще е лазурен зов,

ще ни докосва с нежна ласка.

Над нас един сребърен обков

ще опази звездната ни стряха!

Ще ни отзове от земният стан,

където вече сме били по-рано...

И всеки от нас, останал сам,

ще опрости неведоми закани.

Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-01-17T14:20:08+02:00

Благодаря за щедростта,мила Бела Ти!🙏
БелаТи (Бела Тихомирова)

2024-01-17T12:16:28+02:00

Ще, Стойчо! "неведоми закани"...замислящо!
Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-01-16T22:16:37+02:00

Благодаря за коментара, ИнаКалина!
Входът е за всички, изходът е един.
Благодаря за поздравите и оценката, Иванъ!
Mitvans (Иванъ Митовъ)

2024-01-16T21:10:49+02:00

Така е! Благодаря за споделеното! Поздравления!
ИнаКалина

2024-01-16T21:03:36+02:00

Сам идваш, сам си заминаваш. С пламъчето в теб.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2024-01-16T20:50:58+02:00

Благодаря за коментара и оценката, Младен!🙏
Благодаря за пожеланията, Латинка-Златна!🙏
LATINKA-ZLATNA (Латинка-Златна)

2024-01-16T19:30:28+02:00

Звучи оптимистично!
Хубава вечер, Ranrozar (Стойчо Станев)!
vega666 (Младен Мисана)

2024-01-16T19:28:01+02:00

Великолепен стих.
Чест и почитания, Стойчо!