Хоризонти
Какво от туй, че дъжд вали.
Какво от туй, че небето плаче.
Какво, че душата ме боли?
И светът е жесток и мрачен...
Ще дойдат пак светли дни;
ще застелят тихи пространства.
Когато никой няма да измени.
Повярвай! Душите ще странстват...
Там, небето ще е лазурен зов,
ще ни докосва с нежна ласка.
Над нас един сребърен обков
ще опази звездната ни стряха!
Ще ни отзове от земният стан,
където вече сме били по-рано...
И всеки от нас, останал сам,
ще опрости неведоми закани.
© Стойчо Станев All rights reserved.
