Ranrozar (Стойчо Станев)
548 18128
Jan 16, 2024, 4:09 PM

Хоризонти 

  Poetry » Love, Landscape
141 2 8

Какво от туй, че дъжд вали. 

Какво от туй, че небето плаче. 

Какво, че душата ме боли?

И светът е жесток и мрачен...

 

Ще дойдат пак светли дни;

ще застелят тихи пространства.

Когато никой няма да измени.

Повярвай! Душите ще странстват...

 

Там, небето ще е лазурен зов,

ще ни докосва с нежна ласка.

Над нас един сребърен обков

ще опази звездната ни стряха!

 

Ще ни отзове от земният стан,

където вече сме били по-рано...

И всеки от нас, останал сам,

ще опрости неведоми закани. 

© Стойчо Станев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??