Ranrozar (Стойчо Станев)
547 18087
16.01.2024 г., 16:09 ч.

Хоризонти 

  Поезия » Любовна, Пейзажна
138 2 8

Какво от туй, че дъжд вали. 

Какво от туй, че небето плаче. 

Какво, че душата ме боли?

И светът е жесток и мрачен...

 

Ще дойдат пак светли дни;

ще застелят тихи пространства.

Когато никой няма да измени.

Повярвай! Душите ще странстват...

 

Там, небето ще е лазурен зов,

ще ни докосва с нежна ласка.

Над нас един сребърен обков

ще опази звездната ни стряха!

 

Ще ни отзове от земният стан,

където вече сме били по-рано...

И всеки от нас, останал сам,

ще опрости неведоми закани. 

© Стойчо Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??