9 июн. 2016 г., 18:12

Хоризонтът

807 0 0

През всичките тези години те чаках,

знаех, че дишаш за мен.

И аз дъха си спирах понякога, 

за да остане за теб.

Знаех, че има те нейде създаден

и че е само въпрос

на разстояние, време и начин

пътят ни да се кръстоса.

Но не предвидих пред нас океана,

милите не изчислих.

Нито се вгледах в пътните знаци,

данъка път не платих.

Сега се е ширнал пред нас хоризонтът

и ми се смее на глас:

"Тия пък двамата били се намерили...

Ха, да ви видя сега..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Пидева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...