9 июн. 2016 г., 18:12

Хоризонтът

809 0 0

През всичките тези години те чаках,

знаех, че дишаш за мен.

И аз дъха си спирах понякога, 

за да остане за теб.

Знаех, че има те нейде създаден

и че е само въпрос

на разстояние, време и начин

пътят ни да се кръстоса.

Но не предвидих пред нас океана,

милите не изчислих.

Нито се вгледах в пътните знаци,

данъка път не платих.

Сега се е ширнал пред нас хоризонтът

и ми се смее на глас:

"Тия пък двамата били се намерили...

Ха, да ви видя сега..."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариела Пидева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...