9 jun 2016, 18:12

Хоризонтът

808 0 0

През всичките тези години те чаках,

знаех, че дишаш за мен.

И аз дъха си спирах понякога, 

за да остане за теб.

Знаех, че има те нейде създаден

и че е само въпрос

на разстояние, време и начин

пътят ни да се кръстоса.

Но не предвидих пред нас океана,

милите не изчислих.

Нито се вгледах в пътните знаци,

данъка път не платих.

Сега се е ширнал пред нас хоризонтът

и ми се смее на глас:

"Тия пък двамата били се намерили...

Ха, да ви видя сега..."

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариела Пидева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...