Jun 9, 2016, 6:12 PM

Хоризонтът

  Poetry » Love
801 0 0

През всичките тези години те чаках,

знаех, че дишаш за мен.

И аз дъха си спирах понякога, 

за да остане за теб.

Знаех, че има те нейде създаден

и че е само въпрос

на разстояние, време и начин

пътят ни да се кръстоса.

Но не предвидих пред нас океана,

милите не изчислих.

Нито се вгледах в пътните знаци,

данъка път не платих.

Сега се е ширнал пред нас хоризонтът

и ми се смее на глас:

"Тия пък двамата били се намерили...

Ха, да ви видя сега..."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариела Пидева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...