Хоризонтът
798
0
0
През всичките тези години те чаках,
знаех, че дишаш за мен.
И аз дъха си спирах понякога,
за да остане за теб.
Знаех, че има те нейде създаден
и че е само въпрос
на разстояние, време и начин
пътят ни да се кръстоса.
Но не предвидих пред нас океана,
милите не изчислих.
Нито се вгледах в пътните знаци,
данъка път не платих.
Сега се е ширнал пред нас хоризонтът
и ми се смее на глас:
"Тия пък двамата били се намерили...
Ха, да ви видя сега..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Пидева Всички права запазени
