19 янв. 2011 г., 13:03

Хоро 

  Поэзия
370 0 0
На гайдаря Петьо Янев
Ех, тая гайда как ми ляга на сърцето!
И как гласът ù в тялото вибрира...
Превръщам се във резонанс,
пулсирам
със всеки звук изсвирен.
Нозете ми сами намират ритъм
и рипкам, без да зная стъпките.
Намирам смисъл във това
да скачам,
даже да броя - веднъж напред и пак...
прехвърлям крак от крак. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Петкова Все права защищены

Предложения
: ??:??