Jan 19, 2011, 1:03 PM

Хоро

  Poetry
468 0 0

                       На гайдаря Петьо Янев

 

Ех, тая гайда как ми ляга на сърцето!

И как гласът ù в тялото вибрира...

Превръщам се във резонанс,

пулсирам

със всеки звук изсвирен.

Нозете ми сами намират ритъм

и рипкам, без да зная стъпките.

Намирам смисъл във това

да скачам,

даже да броя - веднъж напред и пак...

прехвърлям крак от крак.

Насмешливо ме гледат...

нима съм някаква карикатура.

Нима е непонятно как

играя, без да съм от тука.

Хорото се задипля още,

игралци хващат се, за да покажат,

че туй е стъпката - така...

една напред и пак

... и раз-два-три...

Свири, гайдарю,

ха сега - ситни, ситни...

Аз ще ситня подир тебе.

И в шеметното рипкане от крак

на крак ще се опитам...

да намеря себе си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Величка Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...