На гайдаря Петьо Янев

Ех, тая гайда как ми ляга на сърцето!

И как гласът ù в тялото вибрира...

Превръщам се във резонанс,

пулсирам

със всеки звук изсвирен.

Нозете ми сами намират ритъм

и рипкам, без да зная стъпките.

Намирам смисъл във това

да скачам,

даже да броя - веднъж напред и пак...

прехвърлям крак от крак.

Насмешливо ме гледат...

нима съм някаква карикатура.

Нима е непонятно как

играя, без да съм от тука.

Хорото се задипля още,

игралци хващат се, за да покажат,

че туй е стъпката - така...

една напред и пак

... и раз-два-три...

Свири, гайдарю,

ха сега - ситни, ситни...

Аз ще ситня подир тебе.

И в шеметното рипкане от крак

на крак ще се опитам...

да намеря себе си.