ХОРСКА ЗЛОБА

Поэзия

1.8K 0 8

Вървяхме път, обсипан с всеотдайност.
Готови бяхме докрай да се раздаваме.
Ръка в ръка, познали всяка тайна,
крадяхме от живота, без да го познаваме.

И вярвахме дори в красиви нереалности.
Градяхме щастие над тежки несполуки.
С любов преминали през всички крайности,
(какво ли още можеше да ни се случи)?

Но без да искаме, се водихме от думите.
Сякаш хората в кръвта наливаха отрова.
Не усетихме, но онзи пламък помежду ни
изгасна, пресякъл пътища на хорска злоба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lestat11 (Калоян Кънев)

Не се кахъри! Пламъкът очевидно не е бил истински! Хубав стих!

2007-07-11T23:16:35+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво е дойдох със закъснение, но видях и прочетох! Браво!

2007-07-06T15:36:01+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много е хубав стихът ти Сиянче!
Но единствения начин да се спасим от хорската злоба е,да не и разрешаваме да ни влияе!
Защитна стена,която да пропуска само позитивната енергия!

2007-06-29T10:47:30+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

АХ ТАЗИ ЗЛОБА, НЯМА ЛИ КРАЙ?!

2007-06-29T04:21:01+03:00
evropa (Нели)

хубав сих!

2007-06-28T05:14:24+03:00