ХОРСКА ЗЛОБА
Вървяхме път, обсипан с всеотдайност.
Готови бяхме докрай да се раздаваме.
Ръка в ръка, познали всяка тайна,
крадяхме от живота, без да го познаваме.
И вярвахме дори в красиви нереалности.
Градяхме щастие над тежки несполуки.
С любов преминали през всички крайности,
(какво ли още можеше да ни се случи)?
Но без да искаме, се водихме от думите.
Сякаш хората в кръвта наливаха отрова.
Не усетихме, но онзи пламък помежду ни
изгасна, пресякъл пътища на хорска злоба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
Пламъкът очевидно не е бил истински! Хубав стих!
