ХОРСКА ЗЛОБА
Вървяхме път, обсипан с всеотдайност.
Готови бяхме докрай да се раздаваме.
Ръка в ръка, познали всяка тайна,
крадяхме от живота, без да го познаваме.
И вярвахме дори в красиви нереалности.
Градяхме щастие над тежки несполуки.
С любов преминали през всички крайности,
(какво ли още можеше да ни се случи)?
Но без да искаме, се водихме от думите.
Сякаш хората в кръвта наливаха отрова.
Не усетихме, но онзи пламък помежду ни
изгасна, пресякъл пътища на хорска злоба.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
Пламъкът очевидно не е бил истински! Хубав стих!
