ХОРСКА ЗЛОБА

Poetry

1.8K 0 8

Вървяхме път, обсипан с всеотдайност.
Готови бяхме докрай да се раздаваме.
Ръка в ръка, познали всяка тайна,
крадяхме от живота, без да го познаваме.

И вярвахме дори в красиви нереалности.
Градяхме щастие над тежки несполуки.
С любов преминали през всички крайности,
(какво ли още можеше да ни се случи)?

Но без да искаме, се водихме от думите.
Сякаш хората в кръвта наливаха отрова.
Не усетихме, но онзи пламък помежду ни
изгасна, пресякъл пътища на хорска злоба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lestat11 (Калоян Кънев)

Не се кахъри! Пламъкът очевидно не е бил истински! Хубав стих!

2007-07-11T23:16:35+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Хубаво е дойдох със закъснение, но видях и прочетох! Браво!

2007-07-06T15:36:01+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Много е хубав стихът ти Сиянче!
Но единствения начин да се спасим от хорската злоба е,да не и разрешаваме да ни влияе!
Защитна стена,която да пропуска само позитивната енергия!

2007-06-29T10:47:30+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

АХ ТАЗИ ЗЛОБА, НЯМА ЛИ КРАЙ?!

2007-06-29T04:21:01+03:00
evropa (Нели)

хубав сих!

2007-06-28T05:14:24+03:00