Посвещавам на Отец Храбър(Тадеи) Марков, от гр. Пловдив
Един отец с усмивка блага
пристъпва тихо в късен ден.
Нощта над Пловдив сънно ляга,
притихва в залез този ден...
Един отец невидим крачи,
по римски пътища върви...
Нима нощта пече погача?!
Нима Христос сега кърви?!
Един отец премазван, мачкан,
с тояги бит, в затвор лежал!
По - жив от мъртъв! От живите по- жив,
Христос на Кръста, не предал!
Един отец сега върви,
самотен, скромен и вглъбен...
Невидими са Божийте светци!
Той беше Храбър! За Него се роди!
________________________________________
В далечината 2001 година съдбата ме срещна с този свят човек, в град Пловдив. Само Господ знае, защо обикновените неща са необикновени и защо обикновени събития раждат необикновени хора...
© Хари Спасов Все права защищены