2 июл. 2019 г., 09:46  

Хубост

1K 0 3

Червено цвете ще откъсна

в ръцете крехки да ѝ сложа,

бяло цвете чисто и невръстно

в косите нежни ще положа. 

 

В очите ѝ ще плувам,

ще я хвана за ръка,

усмивката ѝ мила ще целувам,

във едно ще сме с нощта. 

 

Ще я прегърна,

да изгубя пространство и време,

а намеря ли сили да тръгна

празнота пак ще ме обвземе.  

 

Червено цвете ще откъсна

в ръцете крехки да ѝ сложа,

бяло цвете чисто и невръстно

в косите нежни ще положа. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...