2 июл. 2019 г., 09:46  

Хубост

1K 0 3

Червено цвете ще откъсна

в ръцете крехки да ѝ сложа,

бяло цвете чисто и невръстно

в косите нежни ще положа. 

 

В очите ѝ ще плувам,

ще я хвана за ръка,

усмивката ѝ мила ще целувам,

във едно ще сме с нощта. 

 

Ще я прегърна,

да изгубя пространство и време,

а намеря ли сили да тръгна

празнота пак ще ме обвземе.  

 

Червено цвете ще откъсна

в ръцете крехки да ѝ сложа,

бяло цвете чисто и невръстно

в косите нежни ще положа. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...