2.07.2019 г., 9:46  

Хубост

1K 0 3

Червено цвете ще откъсна

в ръцете крехки да ѝ сложа,

бяло цвете чисто и невръстно

в косите нежни ще положа. 

 

В очите ѝ ще плувам,

ще я хвана за ръка,

усмивката ѝ мила ще целувам,

във едно ще сме с нощта. 

 

Ще я прегърна,

да изгубя пространство и време,

а намеря ли сили да тръгна

празнота пак ще ме обвземе.  

 

Червено цвете ще откъсна

в ръцете крехки да ѝ сложа,

бяло цвете чисто и невръстно

в косите нежни ще положа. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...