2.07.2019 г., 9:46  

Хубост

1K 0 3

Червено цвете ще откъсна

в ръцете крехки да ѝ сложа,

бяло цвете чисто и невръстно

в косите нежни ще положа. 

 

В очите ѝ ще плувам,

ще я хвана за ръка,

усмивката ѝ мила ще целувам,

във едно ще сме с нощта. 

 

Ще я прегърна,

да изгубя пространство и време,

а намеря ли сили да тръгна

празнота пак ще ме обвземе.  

 

Червено цвете ще откъсна

в ръцете крехки да ѝ сложа,

бяло цвете чисто и невръстно

в косите нежни ще положа. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...