Червено цвете ще откъсна
в ръцете крехки да ѝ сложа,
бяло цвете чисто и невръстно
в косите нежни ще положа.
В очите ѝ ще плувам,
ще я хвана за ръка,
усмивката ѝ мила ще целувам,
във едно ще сме с нощта.
Ще я прегърна,
да изгубя пространство и време,
а намеря ли сили да тръгна
празнота пак ще ме обвземе.
Червено цвете ще откъсна
в ръцете крехки да ѝ сложа,
бяло цвете чисто и невръстно
в косите нежни ще положа.
© Филип Филипов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
