5 мая 2010 г., 21:02

Художник

3.4K 5 22

Опитах да рисувам

по кожата ти бяла.

Да те откривам бавно

сред палитра ласки.

Цяла.

 

От стон във стон

да те преливам.

В косите ти полека

да очертавам мислено

пътеки.

 

Зная, че понякога

боли, когато вяло,

с несъзнати думи

те щриховам грубо -

черно-бяла.

 

На моята душа

инициалите накрая

остави ме да изпиша

с устни.

Просто дишай.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александър Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Имаш хубава дарба! Пожелавам ти да я съхраниш цял живот!
    Поздравления!
  • Едно от най-добрите ти!
    Поздравявам те за красиво изразената емоция!
  • Толкова е красиво, че няма позната дума от езика на човеците, с която да сравня написаното от теб. Поезията ти в това стихотворение носи много чисти усещания, много нежност, крехкост, смирение... Не знам в какъв период си бил, когато си го писал, но... връщай се по-често към това състояние. Създаваш красота.
  • Много красиво стихотворение
  • Иска ми се да си го писал за мен.....

    Това са най-нежните,най-въздействащите стихове,които някога съм чела!!!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...