5.05.2010 г., 21:02

Художник

3.4K 5 22

Опитах да рисувам

по кожата ти бяла.

Да те откривам бавно

сред палитра ласки.

Цяла.

 

От стон във стон

да те преливам.

В косите ти полека

да очертавам мислено

пътеки.

 

Зная, че понякога

боли, когато вяло,

с несъзнати думи

те щриховам грубо -

черно-бяла.

 

На моята душа

инициалите накрая

остави ме да изпиша

с устни.

Просто дишай.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Имаш хубава дарба! Пожелавам ти да я съхраниш цял живот!
    Поздравления!
  • Едно от най-добрите ти!
    Поздравявам те за красиво изразената емоция!
  • Толкова е красиво, че няма позната дума от езика на човеците, с която да сравня написаното от теб. Поезията ти в това стихотворение носи много чисти усещания, много нежност, крехкост, смирение... Не знам в какъв период си бил, когато си го писал, но... връщай се по-често към това състояние. Създаваш красота.
  • Много красиво стихотворение
  • Иска ми се да си го писал за мен.....

    Това са най-нежните,най-въздействащите стихове,които някога съм чела!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...