May 5, 2010, 9:02 PM

Художник

  Poetry » Love
3.4K 5 22

Опитах да рисувам

по кожата ти бяла.

Да те откривам бавно

сред палитра ласки.

Цяла.

 

От стон във стон

да те преливам.

В косите ти полека

да очертавам мислено

пътеки.

 

Зная, че понякога

боли, когато вяло,

с несъзнати думи

те щриховам грубо -

черно-бяла.

 

На моята душа

инициалите накрая

остави ме да изпиша

с устни.

Просто дишай.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Имаш хубава дарба! Пожелавам ти да я съхраниш цял живот!
    Поздравления!
  • Едно от най-добрите ти!
    Поздравявам те за красиво изразената емоция!
  • Толкова е красиво, че няма позната дума от езика на човеците, с която да сравня написаното от теб. Поезията ти в това стихотворение носи много чисти усещания, много нежност, крехкост, смирение... Не знам в какъв период си бил, когато си го писал, но... връщай се по-често към това състояние. Създаваш красота.
  • Много красиво стихотворение
  • Иска ми се да си го писал за мен.....

    Това са най-нежните,най-въздействащите стихове,които някога съм чела!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...