20 янв. 2021 г., 16:50

Художник

554 0 6

Залезът бе кървавочервен
с цвят на отлежало вино.
Хванал с пръсти светлината в плен,
замираше тихо, спокойно и мирно.

Аз гледах неговите цветни нишки, 
преливащи със тъмносиньото небе.
Опитвах се да ги пресъздада на листа.
Имах и боички, и талант в ръце.

Но на парче хартия, трудно бе със четка
тичащите из простора цветове да образувам.
Не бих могъл аз залеза да хвана в клетка,
за да мога да го нарисувам.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Залезът бе кървавочервен
    с цвят на отлежало вино." - красив образ на залеза!
  • за това попитах, защото художник може да се каже и за мъж, и за жена, като доктор. Благодаря, но все пак го публикуваш сега. Зависи сега как го усещаш.
  • Звучеше ми по-добре, по този начин, макар да е грешно. Писала съм го на 15 години и повечето ми стихове от тогава са писани в мъжки род, така го усещах, нямам обяснение
  • "Опитвах се да ги пресъздада на листа" - глагол ПРЕСЪЗДАВАМ - инф. ДА ПРЕСЪЗДАМ
    и защо МОГЪЛ - в мъжки род, в роля ли си?
  • Да, може би наистина е по-добре. Благодаря!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...