20 янв. 2021 г., 16:50

Художник

557 0 6

Залезът бе кървавочервен
с цвят на отлежало вино.
Хванал с пръсти светлината в плен,
замираше тихо, спокойно и мирно.

Аз гледах неговите цветни нишки, 
преливащи със тъмносиньото небе.
Опитвах се да ги пресъздада на листа.
Имах и боички, и талант в ръце.

Но на парче хартия, трудно бе със четка
тичащите из простора цветове да образувам.
Не бих могъл аз залеза да хвана в клетка,
за да мога да го нарисувам.


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бисерка Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Залезът бе кървавочервен
    с цвят на отлежало вино." - красив образ на залеза!
  • за това попитах, защото художник може да се каже и за мъж, и за жена, като доктор. Благодаря, но все пак го публикуваш сега. Зависи сега как го усещаш.
  • Звучеше ми по-добре, по този начин, макар да е грешно. Писала съм го на 15 години и повечето ми стихове от тогава са писани в мъжки род, така го усещах, нямам обяснение
  • "Опитвах се да ги пресъздада на листа" - глагол ПРЕСЪЗДАВАМ - инф. ДА ПРЕСЪЗДАМ
    и защо МОГЪЛ - в мъжки род, в роля ли си?
  • Да, може би наистина е по-добре. Благодаря!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...