9 февр. 2013 г., 11:17

Художник

1.1K 0 18

Щом се вдигне денят, наострил лъчи

и нощта се отдръпне тревожно,

по платната ми бели с кадифени бои

вдъхновено рисува художник.

 

Раздипля със пръсти от захар памук,

леко облаче, изворче стръмно...

И прелива в цвят, в аромат и във звук

тази сладост, с която се съмва.

 

Ухае на синьо, на обич и мощ

от крилцата на две пеперуди,

с букетче звезди от небесния кош

се усмихва във утрото чудо...

 

... най обичам след приказна нощ

моят художник любим да ме буди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...