Feb 9, 2013, 11:17 AM

Художник

  Poetry » Love
1.1K 0 18

Щом се вдигне денят, наострил лъчи

и нощта се отдръпне тревожно,

по платната ми бели с кадифени бои

вдъхновено рисува художник.

 

Раздипля със пръсти от захар памук,

леко облаче, изворче стръмно...

И прелива в цвят, в аромат и във звук

тази сладост, с която се съмва.

 

Ухае на синьо, на обич и мощ

от крилцата на две пеперуди,

с букетче звезди от небесния кош

се усмихва във утрото чудо...

 

... най обичам след приказна нощ

моят художник любим да ме буди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миглена Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...