9.02.2013 г., 11:17

Художник

1.1K 0 18

Щом се вдигне денят, наострил лъчи

и нощта се отдръпне тревожно,

по платната ми бели с кадифени бои

вдъхновено рисува художник.

 

Раздипля със пръсти от захар памук,

леко облаче, изворче стръмно...

И прелива в цвят, в аромат и във звук

тази сладост, с която се съмва.

 

Ухае на синьо, на обич и мощ

от крилцата на две пеперуди,

с букетче звезди от небесния кош

се усмихва във утрото чудо...

 

... най обичам след приказна нощ

моят художник любим да ме буди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...