23 янв. 2008 г., 08:30

Хвани ме...

690 0 2

На покрива няма никого сега,
а някога това беше нашето тайно място...
Там, откъдето наблюдавахме града,
колко малки са всички, а небето...
то беше толкова ясно.
Сега аз имам нужда от помощ...
ще хванеш ли ръката ми?...
На ръба на покрива,
толкова хора се струпват навън.
"Не скачай, няма смисъл" -
чувах отдалечените им гласове като сън.
И зная, че някъде там, мислиш за мен...
Чакай ме, Скъпа, аз идвам при теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...