23 янв. 2008 г., 08:30

Хвани ме...

696 0 2

На покрива няма никого сега,
а някога това беше нашето тайно място...
Там, откъдето наблюдавахме града,
колко малки са всички, а небето...
то беше толкова ясно.
Сега аз имам нужда от помощ...
ще хванеш ли ръката ми?...
На ръба на покрива,
толкова хора се струпват навън.
"Не скачай, няма смисъл" -
чувах отдалечените им гласове като сън.
И зная, че някъде там, мислиш за мен...
Чакай ме, Скъпа, аз идвам при теб!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стеси Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...