Момичето... (Стеси) Момичето... (Стеси)
1 239
23.01.2008 г., 8:30

Хвани ме...

693 0 2

На покрива няма никого сега,
а някога това беше нашето тайно място...
Там, откъдето наблюдавахме града,
колко малки са всички, а небето...
то беше толкова ясно.
Сега аз имам нужда от помощ...
ще хванеш ли ръката ми?...
На ръба на покрива,
толкова хора се струпват навън.
"Не скачай, няма смисъл" -
чувах отдалечените им гласове като сън.
И зная, че някъде там, мислиш за мен...
Чакай ме, Скъпа, аз идвам при теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0