23.01.2008 г., 8:30

Хвани ме...

691 0 2

На покрива няма никого сега,
а някога това беше нашето тайно място...
Там, откъдето наблюдавахме града,
колко малки са всички, а небето...
то беше толкова ясно.
Сега аз имам нужда от помощ...
ще хванеш ли ръката ми?...
На ръба на покрива,
толкова хора се струпват навън.
"Не скачай, няма смисъл" -
чувах отдалечените им гласове като сън.
И зная, че някъде там, мислиш за мен...
Чакай ме, Скъпа, аз идвам при теб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...