Patrizzia (Надежда Ангелова)
2047 18087
16 мая 2022 г., 19:59

Hяма да ме помните дори 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
276 4 8

И мъката, и любовта са мними.
Не ви разбирам вече. Остарях.
Едни такива злобни, криви рими,
добре да се посмеете над тях.

Събирам си цигулки от щурчета,
какво, че вече не издават звук?
Отглеждам си петунии. И заета,
за вас съм много. Юни ще е тук

и ще премини златен през душите,
ще свирне закачливо, като кос.
Знам, в нива слънчогледова пак скрит е –
разгърден, чорлав, почернял и бос.

На маковете роклите червени
ще вдига вятър до сами небе...
Ще плаче залез, може би за мене...
Светът ви зъл и мащеха не бе.

Ще ме изпрати есен – зад превала,
на тръгване звезда ще ми дари.
По кривите аршини не живяла,
знам – няма да ме помните дори...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??