Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
16.05.2022 г., 19:59 ч.

Hяма да ме помните дори 

  Поезия » Пейзажна, Философска
358 4 8

И мъката, и любовта са мними.
Не ви разбирам вече. Остарях.
Едни такива злобни, криви рими,
добре да се посмеете над тях.

Събирам си цигулки от щурчета,
какво, че вече не издават звук?
Отглеждам си петунии. И заета,
за вас съм много. Юни ще е тук

и ще премини златен през душите,
ще свирне закачливо, като кос.
Знам, в нива слънчогледова пак скрит е –
разгърден, чорлав, почернял и бос.

На маковете роклите червени
ще вдига вятър до сами небе...
Ще плаче залез, може би за мене...
Светът ви зъл и мащеха не бе.

Ще ме изпрати есен – зад превала,
на тръгване звезда ще ми дари.
По кривите аршини не живяла,
знам – няма да ме помните дори...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??