Hяма да ме помните дори
И мъката, и любовта са мними.
Не ви разбирам вече. Остарях.
Едни такива злобни, криви рими,
добре да се посмеете над тях.
Събирам си цигулки от щурчета,
какво, че вече не издават звук?
Отглеждам си петунии. И заета,
за вас съм много. Юни ще е тук
и ще премини златен през душите,
ще свирне закачливо, като кос.
Знам, в нива слънчогледова пак скрит е –
разгърден, чорлав, почернял и бос.
На маковете роклите червени
ще вдига вятър до сами небе...
Ще плаче залез, може би за мене...
Светът ви зъл и мащеха не бе.
Ще ме изпрати есен – зад превала,
на тръгване звезда ще ми дари.
По кривите аршини не живяла,
знам – няма да ме помните дори...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
