9 февр. 2021 г., 19:29  

Hямат гроб поет, а и глупак 

  Поэзия
326 5 14

Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица –  удавник да се хване,
дрипа за клошар –  измръзнал гол.

 

Пламенна и глупаво правдива,
истиината, стихове гори.
Голотата даже й отива
и не се нуждае от пари.

 

Вее вятър –  влиза и излиза,
в мислите, табутата руши.
Шият усмирителната риза,
пак за мен, продажните души.

 

Луд се жени, а поет кумува,
младоженка, в бяло съвестта...
Вярата ми, пукнат грош не струва.
Тридесет са? Ще ви ги спестя!

 

Стрелям бързо, често напосоки
с думи, често блатото браздя.
Менгеме –  в душата, но широко,
е сърцето –  падаща звезда.

 

Дето и когато и да падне,
ще изникне, зная жилав мак.
Слънчоглед –  да храни птици гладни –
нямат гроб поет, а и глупак...

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Пиши, поете! Знам, че ти е тежко -
седиш до релсите на тъжната си гара,
макар и сребърни, не носят трепет.
Не идва никой. Никой не остава.
Отново сам, умислен на перона - ...
  432  11  24 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??