Hямат гроб поет, а и глупак
Думите не са балсам, за рани,
те са като зрънце бяла сол.
Сламчица – удавник да се хване,
дрипа за клошар – измръзнал гол.
Пламенна и глупаво правдива,
истиината, стихове гори.
Голотата даже й отива
и не се нуждае от пари.
Вее вятър – влиза и излиза,
в мислите, табутата руши.
Шият усмирителната риза,
пак за мен, продажните души.
Луд се жени, а поет кумува,
младоженка, в бяло съвестта...
Вярата ми, пукнат грош не струва.
Тридесет са? Ще ви ги спестя!
Стрелям бързо, често напосоки
с думи, често блатото браздя.
Менгеме – в душата, но широко,
е сърцето – падаща звезда.
Дето и когато и да падне,
ще изникне, зная жилав мак.
Слънчоглед – да храни птици гладни –
нямат гроб поет, а и глупак...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
