Хълцукам си тука
Тишината мълчи
и това е нормално.
Ако пак зазвучи,
вече ще е банално.
Тишината е звук,
който още го няма.
Тишината е тук,
тръгвам си и сте двама.
Тишината е дар,
тишината е казън,
по крилете нагар
от Икаров маразъм.
Тя е хап и горчи,
тя е сладка отрова.
Тишината мълчи
и какво? Нищо ново.
А на мен да крещя
все ми иде отвътре –
гонг съм на съвестта,
замълчи – и сме мъртви.
9.09.2025
https://www.youtube.com/watch?v=WMWKgXaPUK0
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены
