Тишината мълчи
и това е нормално.
Ако пак зазвучи,
вече ще е банално.
Тишината е звук,
който още го няма.
Тишината е тук,
тръгвам си и сте двама.
Тишината е дар,
тишината е казън,
по крилете нагар
от Икаров маразъм.
Тя е хап и горчи,
тя е сладка отрова.
Тишината мълчи
и какво? Нищо ново.
А на мен да крещя
все ми иде отвътре –
гонг съм на съвестта,
замълчи – и сме мъртви.
9.09.2025
https://www.youtube.com/watch?v=WMWKgXaPUK0
© Мария Димитрова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
