6 мая 2018 г., 13:55

И Бог изтрива твоите сълзи

1.2K 5 12

 

Ти сигурно се молиш в тишината
и вътре в теб е пълна свобода,
защото вярваш – Бог ще ти изпрати
най-важното за твоята душа.
И Неговата воля ще се сбъдне
в най-точните за тебе цветове,
така че всяка утрин да осъмваш
с усмивка на обичано дете...;
а слънцето ще очертава фино
пътеката ти и ще изсуши
петната влага, откъдето минеш...

В обятията на Господ не боли!!!

 

Ти сигурно се молиш тихо нощем
и Бог изтрива твоите сълзи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасна, вярваща в Бога поезия!
  • Благодаря Ви, Лъчезар! Давате ми кураж.
  • Много се радвам, че отговорихте!
    От години събирам стихотворения в забравения жанр "религиозна поезия". Освен класиците на нашата литература до момента съм събрал над 70 други автори. Отсявам само най-доброто според скромното си мнение, и въпреки това, Вашите стихове видимо се открояват. Имаме невероятни автори и, отново според скромното ми мнение, Вие сте един от тях!
  • Да, стихотворението "Една духовна песен" е мое. Благодаря Ви, Лъчезар, от сърце!
  • Жалко! И тук няма кой да отговори?!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...