6 сент. 2009 г., 22:38

И болката...

2.1K 0 53

 

 

                Изгубена
                в море
                от безнадежност,
                душата ми,
                бял бисер в раковина,
                далеч от светлината
                и простора
                тъгува скрита
                в своята ранимост.
 
                И само
                топъл лъч,
                пробил тъмата,
                докосващ
                дълбините милостиво,
                утеха и обреченост
                ми носи,
                че тя... и болката
                е нежност тиха.

 

 

  http://www.youtube.com/watch?v=5WI-pgtiG0M&feature=related

 

        МУЗИКА >>> Andre Rieu - Romance for Clara

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...