6.09.2009 г., 22:38

И болката...

2.1K 0 53

 

 

                Изгубена
                в море
                от безнадежност,
                душата ми,
                бял бисер в раковина,
                далеч от светлината
                и простора
                тъгува скрита
                в своята ранимост.
 
                И само
                топъл лъч,
                пробил тъмата,
                докосващ
                дълбините милостиво,
                утеха и обреченост
                ми носи,
                че тя... и болката
                е нежност тиха.

 

 

  http://www.youtube.com/watch?v=5WI-pgtiG0M&feature=related

 

        МУЗИКА >>> Andre Rieu - Romance for Clara

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...