Patrizzia (Надежда Ангелова)
2277 18234
27 окт. 2024 г., 22:14  

И чакаме 

  Поэзия » Философская
158 0 4

Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.

Излюпват се на всеки кръгъл час,
изкукват френетично... И умират,
и мъничко приличат ми на нас –
самото съвършенство във Всемира.

И връщаме стрелките. Всеки път.
Животът ни до болка предвидим е.  
И чакаме. Какво? Самата смърт?
Часовниците с гроба да смениме.

 

 

https://youtu.be/X5zcTRJEZ7g?si=SgmAjymCF5qEntpa

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??