Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
27.10.2024 г., 22:14 ч.  

И чакаме 

  Поезия » Философска
118 0 4

Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.

Излюпват се на всеки кръгъл час,
изкукват френетично... И умират,
и мъничко приличат ми на нас –
самото съвършенство във Всемира.

И връщаме стрелките. Всеки път.
Животът ни до болка предвидим е.  
И чакаме. Какво? Самата смърт?
Часовниците с гроба да смениме.

 

 

https://youtu.be/X5zcTRJEZ7g?si=SgmAjymCF5qEntpa

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??