Не исках да ги връщам. Не назад,
стрелките, но ги върнах. Отмаляха.
И също като сбъркания свят
часовникът е кукувича стряха.
Излюпват се на всеки кръгъл час,
изкукват френетично... И умират,
и мъничко приличат ми на нас –
самото съвършенство във Всемира.
И връщаме стрелките. Всеки път.
Животът ни до болка предвидим е.
И чакаме. Какво? Самата смърт?
Часовниците с гроба да смениме.
https://youtu.be/X5zcTRJEZ7g?si=SgmAjymCF5qEntpa
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
