И... чакаш ме...
На прага стоиш,
по-различен от всичко,
което съм имала някога.
И искам те.
Със черните пръсти
завличам те,
докосвам и омърсявам те.
Притискам се в теб,
безскрупулно смуча,
изпивам те.
И имам те.
Ти си мой. И играя си.
Подигравам се.
Омръзваш ми.
Или... насищам се.
Захвърлям те,
после съсичам те.
Доволна затръшвам вратата.
А ти оставаш там -
навън, нещастен и сам.
И обичаш...
И копнееш...
И... чакаш ме...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Михалева Все права защищены
Аз те разбирам. 
